„Формата на водата“ е първият от двайсетте романа с комисаря Монталбано. В него има всичко, което ще направи поредицата световен хит: ярки образи, грабваща интрига, хумор, любов и неочаквана развръзка. Влиятелен политик е намерен мъртъв в колата си, изоставена в местност с лошата слава на публичен дом на открито. Медицинското заключение е категорично: естествена смърт, но комисарят Монталбано иска разследването да продължи. Макар че когато разгадае цялата истина, част от нея ще запази само за себе си.  

Аз не пиша трудно. Напротив, за мен е удоволствие да пиша. Но не изпитвам ли радост от писането, спирам. Ако страницата не диша и не върви леко, веднага я изоставям. Третият роман на Андреа Камилери от поредицата за комисар Монталбано не просто „диша“, а задъхано препуска през събитията. Тунизийски моряк е застрелян на малък рибарски кораб, покосен от неочаквана стрелба на бреговата охрана. Възрастен мъж е убит с нож в асансьор. И вместо да търси истината за тези загадъчни случаи, полицията мобилизира целия си състав за залавянето на дете, заподозряно в кражба на закуски. Поне така изглеждат странните действия на Монталбано, който никога не е бил толкова бесен. Докато се разбере, че странностите и гневът му имат своите страховити основания…

Идеята за втория роман с комисар Монталбано хрумва на Андреа Камилери, докато чете лекции в Националната академия за драматично изкуство в Рим. По това време той е известен най-вече с историческите си романи. Интересът му към миналото се съчетава с дарбата да пресъздава родната Сицилия по сицилиански. Така се ражда книгата „Теракотеното куче“, която събира история и съвремие, хилядолетни символи и мимолетно злободневие. Чудесен декор за Салво Монталбано, на когото писателят отрежда главната роля на смел, обаятелен и неподкупен комисар! Извършено е поредното убийство от мафията. Случаят е поверен на Монталбано, но разследването едва не коства живота му и той се разминава „само“ с огнестрелна рана. Следите на престъплението обаче го отвеждат в неочаквана посока. Комисарят попада на ритуално погребение в пещера на момче и момиче, надзиравани от огромно теракотено куче. Убийство отпреди петдесет години. Злокобна загадка, която Монталбано упорито иска да разбули. Факт по факт. Спомен по спомен. Докато стигне до цялата истина в дълго търсената среща с този, който знае всичко…

Идеята за втория роман с комисар Монталбано хрумва на Андреа Камилери, докато чете лекции в Националната академия за драматично изкуство в Рим. По това време той е известен най-вече с историческите си романи. Интересът му към миналото се съчетава с дарбата да пресъздава родната Сицилия по сицилиански. Така се ражда книгата „Теракотеното куче“, която събира история и съвремие, хилядолетни символи и мимолетно злободневие. Чудесен декор за Салво Монталбано, на когото писателят отрежда главната роля на смел, обаятелен и неподкупен комисар! Извършено е поредното убийство от мафията. Случаят е поверен на Монталбано, но разследването едва не коства живота му и той се разминава „само“ с огнестрелна рана. Следите на престъплението обаче го отвеждат в неочаквана посока. Комисарят попада на ритуално погребение в пещера на момче и момиче, надзиравани от огромно теракотено куче. Убийство отпреди петдесет години. Злокобна загадка, която Монталбано упорито иска да разбули. Факт по факт. Спомен по спомен. Докато стигне до цялата истина в дълго търсената среща с този, който знае всичко…

Красива млада жена е жестоко умъртвена във вилата си. Комисар Монталбано се заема със случая, но неочаквано е отстранен от разследването. Заподозреният е нелепо убит и случаят изглежда приключен. Но не и за комисаря, който е решен да разкрие истината за двете убийства. Ще му помогнат стара граната и една още по-стара цигулка. Андреа Камилери е на 72 години, когато публикува „Гласът на цигулката“. Това е четвъртият му роман за комисар Монталбано. Поредицата вече е набрала скорост, а популярността на писателя е в ново измерение. Разкази, исторически романи, режисьорска и преподавателка кариера — всичко сякаш е било само подготовка за създаването на най-прочутия детектив в съвременната италианска литература.

Когато Андреа Камилери публикува петия си роман с комисар Монталбано, телевизионният сериал по криминалната му поредица вече е стартирал. „Екскурзия в Тиндари“ има своя филмова версия само година след като излиза в Италия. Това не е случайно — историята е благодатна за екран: динамично действие, заплетена интрига и богат спектър от човешко присъствие — колоритен полицейски екип, очарователни жени, мафиотски бос и любопитни типажи в „поддържащите роли“. На преден план е емоционалният и прозорлив Монталбано, а фонът е самобитната красота на Сицилия. Млад мъж е застрелян пред дома си. Възрастна семейна двойка необяснимо изчезва. Има ли друго общо между двата случая, освен че жертвите живеят в една и съща кооперация? В търсене на отговора Монталбано разговаря с десетки хора, приема тайна среща с мафиотски бос, дори проучва еротични видеозаписи, но разбулването на загадката му подсказва… едно старо маслиново дърво. А разкритието се оказва толкова отвратително, че дори обръгналият в професията комисар е истински потресен!

„Мафията никога не е главният герой в книгите ми“ — казва доайенът на италианската литература и остава верен на принципа си в „Ароматът на нощта“. Андреа Камилери търси човешкото във всеки персонаж — полицай, престъпник, жертва и дори мернал се епизодично странник. Затова и в шестия роман с комисар Монталбано криминалната интрига минава през плетеница от житейски драми и обрати. Финансов брокер и неговият помощник изчезват безследно. Хиляди измамени осъзнават, че няма да видят парите си. Личен мотив насочва Монталбано към случая, макар че разследването се ръководи „от високо“. Когато е намерен прострелян в лицето труп, началството бърза да оповести версията за отмъщение на мафията. Комисарят обаче открива следи — и в буквален, и в преносен смисъл, които отвеждат до изненадваща и поразителна развръзка.

Андреа Камилери умее да преплита измислената криминална история с конкретни събития и факти от италианската действителност. И седмият роман от поредицата с комисар Монталбано има социален декор. Този път това е неспирният емигрантски поток, при това в най-страшния му образ — нелегалния трафик на деца. При обичайното си сутрешно плуване в морето Монталбано попада на носен от вълните труп. Няколко дни по-късно друго престъпление ужасява комисаря още повече — малко момче, дошло с претъпканите бежански корабчета, е блъснато смъртоносно от кола. Разследването постепенно разкрива потресаващи истини. Затова, когато мигът на възмездието ще настъпи, комисарят няма да се поколебае да натисне спусъка.

When the Sith ship Omen crash-landed on Kesh two thousand years ago, the crew encountered native barbarism and superstition. Now a violent millennium has reduced the Lost Tribe of the Sith to a similar state. While Sith teachings are remembered, honored, and violently practiced, knowledge of the Lost Tribe's true origins has all but vanished..

With a dark age imperiling the Sith, the future rests in the hands of the unlikeliest of people: Caretaker Hilts, the official keeper of lore. Mild-mannered by Sith standards, the aged Hilts hopes to use the wisdom of the ancients to reunite his people. But the truth he uncovers becomes anything but the Tribe's salvation. Rather, he may have set loose forces leading to its destruction — and his own.

Cast into slavery by the machinations of the Sith, Ori Kitai believes she’s found her way back into the Lost Tribe — and perhaps a whole lot more. Ori’s discovery of a second starship gives her the opportunity to avenge the humiliations heaped on her family by the decrepit Grand Lord. Indeed, she could turn their entire society upside down — offering escape from their planetary prison.

But Ori encounters resistance from a surprising person: the seemingly humble farmer who took her in: a man with a secret past and an agenda of his own. He cannot allow Ori Kitai to unleash the Lost Tribe on an unsuspecting galaxy. But how can he stop the woman he loves without destroying them both?

Dub Steps has a strange long aftertaste. It is science fiction with ordinary characters trying to understand what it is to be alive. People have gone, suddenly, inexplicably, and the remaining handful have to find each other and start again. In that new beginning they wrestle with identity, race, sex, art, religion and time, in a remarkably realistic, step-by-step way. Nature comes back, Johannesburg becomes wonderfully overgrown, designer pigs watch from the periphery walls, and the small group of survivors have to find ways of living with their own flaws and the flaws of each other. The aftertaste comes from the surprisingly real meditations in the middle of the end: after all simulated reality has gone, what human reality is left? There are no clichés in this book, but there is plenty of humour, originality and a gripping, unusual interrogation of the ordinary but really extraordinary fact of being alive.

It is the summer of 1997. In England, Alec Valentine is returning home to care for his ailing mother, Alice, a task that only reinforces his deep sense of inadequacy. In San Francisco, his older brother Larry prepares to come home as well, knowing it will be hard to conceal that his acting career is sliding toward sleaze and his marriage is faltering. In Paris, on the other hand, the Hungarian exile László Lázár, whose play Alec is translating, seems to have it all – a comfortable home, critical acclaim, a loving boyfriend, and a close circle of friends. Yet he cannot shake off the memories of the 1956 uprising and the cry for help he left unanswered. As these unforgettable characters soon learn, the moment has come to assess the turns taken and the opportunities missed. For each of them will soon take part in acts of liberation, even if they are not necessarily what they might have expected. Evoking an extraordinary range of emotions and insights, Oxygen lives and breathes beyond the final page.

В навечерието на Втората световна война Милър заминава на пътешествие в Гърция по покана на английския романист и поет Лорънс Даръл. Запленен от гръцката история и култура, от гръцкия характер и гръмовержните майстори на устното и писаното слово, той създава едно от най-емоционалните и възторжени произведения в световната литература, посветени на тази древна цивилизация и на днешните й следовници. В него присъства всичко, което олицетворява Гърция — руини, легенди, митове, герои, богове, живописни острови и море, обвеяни от магично минало. В съзнанието на автора страната поражда множество асоциации с разни епохи и личности от човешката история, разпалва въображението му, рисуващо образи и картини, съизмерими по размах с вековните предания. Ала има и нещо повече в наситеното повествование отвъд географските и историческите измерения, и тъкмо то придава сила и красота на въздействието. „Колосът от Маруси“ е духовен пътепис, плод на пътуване с широко отворени сетива към хилядолетния дух на Гърция и към душата на нейните обитатели. От неизчерпаемите недра на гръцката земя, населена с божества, Милър пие древност, виталност, чудотворство и душевен мир, жадно и с наслада, която лъха от всеки ред.    Хенри Милър е роден през 1891 г. в Ню Йорк. Отказва се от следване в университета, сменя множество професии. Установява се във Франция (1930–1939) като европейски редактор на американското списание „Феникс“. През 1939 г. се преселва в Гърция, а от 1940 г. отново е в САЩ — Калифорния, където живее до смъртта си (1980). Неговите най-добри произведения дълго време са били забранявани в САЩ. Автор е на романите „Тропика на Рака“, „Тропика на Козирога“, „Черна пролет“, създадени през 30-те г. на XX век във Франция, както и на автобиографичната трилогия „Разпятие в розово“: „Сексус“ (1949), „Плексус“ (1953), „Нексус“ (1960). Публикува сборници с разкази, очерци, стихотворения в проза, както и с есета и мемоарна проза. Творчеството му, често оценявано като скандално, понякога и антифеминистично, оказва дълбоко влияние върху писателите от бийт поколението.  Американският белетрист Хенри Милър (1891–1980) е известен най-вече с романите си „Тропик на Рака“, „Тропик на Козирога“ и „Черна пролет“, изпълнени с видения, символика, еротика, фантазия и много хумор. „Колосът от Маруси“ го представя в различна светлина и по мнение на мнозина, а и на самия него, е най-ярката му творба. В колоритния портрет на гръцкия интелектуалец и бохем Георгиос Кацимбалис някои критици съзират елементи на изразителен автопортрет.

Как чувствовал себя янки при дворе короля Артура, мы представляем благодаря известной книге Марка Твена. А что будет, если молодая женщина конца двадцатого столетия вдруг окажется веке так в четырнадцатом, двенадцатом? Именно о такой ситуации и рассказывают эти два романа Итак, вас ждут путешествия во времени и любовь.

Как чувствовал себя янки при дворе короля Артура, мы представляем благодаря известной книге Марка Твена. А что будет, если молодая женщина конца двадцатого столетия вдруг окажется веке так в четырнадцатом, двенадцатом?

Именно о такой ситуации и рассказывают эти два романа Итак, вас ждут путешествия во времени и любовь.

Генри Миллер – виднейший представитель экспериментального направления в американской прозе XX века, дерзкий новатор, чьи лучшие произведения долгое время находились под запретом на его родине, мастер исповедально-автобиографического романа. Повесть «Дьявол в раю» (представленная в новой редакции) – это своего рода притча о несостоявшемся спасении, о том, что всякое благодеяние непременно наказывается, о безуспешности диалога двух фатализмов: староевропейской астрологии и новомодного на тот момент восточного дзена. Роман «Под крышами Парижа» (публикующийся в новом переводе) – пожалуй, наиболее скандальное произведение современного классика; книгу эту, которую Норман Мейлер назвал «лучшим эротическим романом нашего времени», Миллер писал в переломном 1941 году по заказу лос-анджелесского книготорговца, получая доллар за страницу, и первоначальный тираж составил пять машинописных экземпляров.