Романът „Сърца за изтръгване“ е първата среща на българските читатели с известния френски писател Борис Виан. Неговият художествен свят разкрива една болезнена изтънчена действителност, насочена към действителността, един остър и богат ум. Основна тема в романа е насилието, което човек приема за „нормално“ в своя живот, стремежът на човешкия дух към свобода. По особен, поетично зловещ начин, авторът третира този проблем, като изследва дълбоките корени на насилието в живота на човека.

В света на Борис Виан словото надхвърля собствените си граници, а вещите имат свой живот. Строшените стъкла зарастват от само себе си, някои облаци миришат на захар и канела, а други — на кориандър и билки, тортите свирят като грамофонни плочи, вратовръзките се съпротивляват да бъдат пристягани, змиорките и пъстървите се движат из водопроводните тръби, за да се доберат до туби с паста за зъби, която е любимото им лакомство, ъглите на помещенията се окръглят под въздействието на някои джазови композиции, а пианата произвеждат коктейли… В този сюрреалистичен свят разцъфва любовта между Колин и Клое. И когато Клое се разболява, съвсем естествено е страданието й да се дължи на поникнала в белия й дроб водна лилия и лечението да е пак чрез цветя. А докато тя все повече линее, стените постепенно се сближават, прозорците се смаляват, а светлината умира…

„Aš ateisiu nusispjauti ant jūsų kapų“ – lemtingas prancūzui Borisui Vianui kūrinys. Gi būtent per pagal šią knygą pastatyto filmo išankstinę peržiūrą sustojo jauna prancūzo širdis. Bet nereikėjo rašytojo mirties, kad Vernono Sullivano slapyvardžiu parašytas kūrinys užsitarnautų tam tikrą populiarumą. „Aš ateisiu nusispjauti ant jūsų kapų“ pats Vianas nelaikė literatūriniu šedevru. Šis tekstas nepulsuoja rašytojui būdingu eksperimentiniu siurrealizmu, o skleidžia noir’inę atmosferą ir alsuoja amerikietiška kietojo detektyvo stilistika. Matyt, ne atsitiktinai Vianas vėliau ėmėsi versti Raymondo Chandlerio detektyvus, kuris, greičiausiai, tam tikros įtakos prancūzo kūrybai tikrai turėjo.   Romanas nėra standartinis detektyvas. Tai labiau savotiška keršto istorija. Rasistinio keršto. Būtent ši tematika, kaip skelbia kai kurie šaltiniai, leido kūriniui išpopuliarėti, nes viena Prancūzijos organizacija padavė Vianą į teismą už visuomenės kiršinimą. Teisminis procesas išjudino ne tik Amerikai ir Prancūzijai aktualią rasizmo temą, bet ir Viano (kuris buvo laikomas kūrinio vertėju) knygos pardavimus.   Romano veiksmas vyksta Amerikoje. Baltaodžiai žiauriai nulinčiuoja negrą, kuris išdrįso mergintis baltajai moteriai. Tačiau linčiuotojai nežino, kad ant šakos patemptas juodasis turi brolį – metisą, Li Andersoną, kurio odos spalvos ir veido bruožai labiau būdingi baltajai rasei. Nežino ir to, kad Li sukinėjasi netoliese ir brandina negailestingą kerštą.  Atpildo už nuodėmes priežastys ir atpildo pobūdis skaitytojui atskleidžiami ne iš karto. Iš pradžių romanas lyg seka Fitzgeraldo mėgtais „džiaziniais“ vakarėliais, kuriuose daugiau alkoholio, ištvirkavimų, kitokių linksmybių, nei prasmės, tačiau palaipsniui Viano pasakojimo atmosfera tirštėja, ir imi suvokti, kad tose linksmybėse slypi negailestingų užmačių tinklas, kurį užmetė ir lėtai traukia Li Andersonas…   Visų Li plano niuansų atskleisti nesinori, nes atimčiau nemažą dalį skaitymo malonumo ir neliktų intrigos, tačiau plonytė, vos kelių valandų pareikalaujanti knygutė prikausto iki paskutiniojo puslapio ir net užvertus knygą dar lieka gulėti galvoje, kaip sunkus slegiantis akmuo.  Vertėjas: Nijolė Storyk   iš rusų kalbos vertė Nijolė Storyk,

Затворена котка е един изключително мистичен роман, който на моменти е и автобиографичен. Действието се развива в съвременна Хавана, Атлантида и Стоунхендж. Тази книга, чийто сюжет обхваща периода между 1985–1987 г., е първата от трилогията „Тайните на Хавана“. Мелиса е млада жена, която мечтае да е писател. Един ден тя измисля персонаж без лице, сянка, която постепенно я обсебва. Тя я следва навсякъде — и насън и наяве до момента, в който Мелиса усеща, че реалният й живот ще изчезне напълно. Кой е той? Защо иска да говори с нея? Какво иска да й разкрие? Едно привидение, скрито в далечното минало, може да се окаже звеното, свързващо младата жена с това призрачно тайнство. Отговорите на тези въпроси тласкат Мелиса в безкраен лабиринт от легенди за мистични империи и магически сили. Даина Чавиано е родена в Хавана, Куба, където завършва бакалавърска степен по английска филология. Още като студентка печели множество литературни награди и бързо се утвърждава като едно от най-ярките имена в съвременната латиноамериканска литература. Критиците определят стила й като „неповторимо смесване на фантастика със социален реализъм, мистика и деликатна доза еротизъм“, а също така и като „блестящ опит да премахне границите между жанровете“. През 1991 година се премества в Маями, Флорида, където живее и в момента. За книгата „Островът на вечната любов“ (Сиела, 2012) — печели първа награда в конкурса Florida Book Awards през 2004 година.

Игрален дом е еротичен роман, в който плътското и фантастичното вървят ръка за ръка, Даина Чавиано се потапя в света на афрокубинските богове и ни представя един ужасяващо перверзен роман, чието действие се развива около 1988 г. Следвайки инструкциите на своя любим, Гайа се озовава в парк с мистериозна жена, Тя я отвежда в луксозна къща, където всичко непрестанно се променя. Въпреки тревогите, които кратката среща оставя у нея, младата жена се връща отново в парка, за да потърси обяснения за феномените, които се случват около нея. Инстинктите й подсказват, че отговорът на загадката може би се намира в къщата. Там героинята преминава през ужасяващи и сюрреалистични еротични преживявания, които я довеждат до неочаквани открития за нея самата. Забранени церемонии, чудовищни стаи, богове в телата на хора и хора с тела на богове: нищо не е сигурно в това свръхестествено измерение. Даина Чавиано е родена в Хавана, Куба, където завършва бакалавърска степен по английска филология. Още като студентка печели множество литературни награди и бързо се утвърждава като едно от най-ярките имена в съвременната латиноамериканска литература. Критиците определят стила й като „неповторимо смесване на фантастика със социален реализъм, мистика и деликатна доза еротизъм“, а също така и като „блестящ опит да премахне границите между жанровете“. През 1991 година се премества в Маями, Флорида, където живее и в момента. За книгата „Островът на вечната любов“ (Сиела, 2012) — печели първа награда в конкурса Florida Book Awards през 2004 година.

Досега в Тайните на Хавана са излезли на български език книгите Затворена котка (2013) и Игрален дом (2013). Мъжът, жената и гладът носи в себе си голяма доза мистичност. Сюжетът се развива между 1992–1994 г. в Хавана. Героите в творбата са част от поколението, изгубено в търсене на себе си, поколение, което се мъчи да оцелява в град на изненади и разруха. Двама мъже разказват спомените си за две жени, с които отдавна са загубили връзка, но чието мистериозно обаяние е оставило у тях незабравим спомен. Едната е Клаудия, специалист в областта на историята на изкуството. Независимо, че е възпитана като атеистка, тя има опит със свръхестественото и способността да говори с мъртви. Другата е тайнствената проститутка с прякор Черницата — жена, която говори малко и има блуждаещ поглед. Даина Чавиано е родена в Хавана, Куба, където завършва бакалавърска степен по английска филология. Още като студентка печели множество литературни награди и бързо се утвърждава като едно от най-ярките имена в съвременната латиноамериканска литература. Критиците определят стила й като „неповторимо смесване на фантастика със социален реализъм, мистика и деликатна доза еротизъм“, а също така и като „блестящ опит да премахне границите между жанровете“. През 1991 година се премества в Маями, Флорида, където живее и в момента. За книгата „Островът на вечната любов“ (Сиела, 2012) — печели първа награда в конкурса Florida Book Awards през 2004 година.

Опубликованы в журнале "Иностранная литература" № 6, 1986 Из подзаглавной сноски ДАИНА ЧАВИАНО — DAINA CHAVIANO (род. в 1957 г.) Кубинская писательница. Автор двух сборников рассказов: «Миры, которые я люблю» («Los mundos que amo»; литературная премия за лучшую кубинскую научно-фантастическую книгу 1979 года) и «Планета любви» («Amorosa planeta», La Habana, Letras cubanas, 1983), из которого взяты публикуемые рассказы.

Деяния божественного Августа» в латинской и греческой версиях известны по надписи из Анкары (Monumentum Ancyranum), открытой в 1555 г. послами императора Фердинанда II к султану Сулейману. Она была записана на стенах местного храма Рима и Августа, впоследствии превращенного в мечеть. Другим источником текста «Деяний» являются фрагменты греческого перевода, найденные в Аполлонии (Писидия в Малой Азии). Там они находились на платформе, на которой были установлены статуи Августа, Тиберия, Ливии, Германика и Друза. Фрагменты латинского оригинала обнаружены также в Антиохии (Писидия). Перевод выполнен по изданию, подготовленному Ж. Гаже (Gage J. Res gestae divi Augusti ex monumentis Ancyrano et Antiocheno latinis, Ancyrano et Apolloniensi graecis. Paris, 1935).

В основе романа история жестокой мести «белого негра» (то есть метиса с ярко выраженными чертами белого человека), Ли Андерсона, за линчевание и убийство его младшего брата с темной кожей, который посмел ухаживать за белой женщиной. В отместку Андерсон соблазняет двух юных дочерей богатого плантатора и затем, поведав им историю брата, умерщвляет сестренок. Герой уходит живым от преследования полиции.

Вот такой роман под именем Вернона Салливена появляется на прилавках парижских книжных магазинов в ноябре 1946 года, и, наверное, этот роман спокойно бы канул в Лету, разделив судьбу американских «оригиналов», если бы в феврале следующего года бдительный председатель французского общества «Морального и общественного действия» не подал на автора (точнее сказать, на переводчика, коим значился Борис Виан) в суд за оскорбление общественной нравственности. Судебный процесс, который затронул болезненную не только для Америки, но и Франции тему расизма, вызвал большой интерес общественности и, не нанеся Виану морального вреда, принес ему косвенно большую материальную выгоду: роман «Я приду плюнуть на ваши могилы» был распродан в количестве 120 000 экземпляров

Несмотря на многократные заявления в том духе, что литература для него — только вид коммерции, Борис Виан (1920-1959) с самого начала своей литературной деятельности воспринимался в артистической среде Парижа как один из самых ярких представителей французского авангарда, подтвердив эту репутацию принесшим ему славу романом «Пена дней» (1947). Еще годом раньше вышел в свет роман «Я заплюю ваши могилы», подвергшийся впоследствии запретам, как и еще две книги, включая «Мертвые все одного цвета» (1947). Виан выдал это произведение за перевод из наследия американского мастера «жестоких» детективов Вернона Салливена. Эта маска потребовалась Виану, поскольку во Франции его книги производили слишком шокирующее впечатление предельной откровенностью, с какой изображена люмпенская среда огромного города. Преобладающая в романах Виана установка на абсолютную достоверность картины, где все названо своими именами, органично соединена в этой остросюжетной прозе с философской проблематикой бунта против жалкого человеческого удела, вызова бытующим представлениям о морали и самоутверждения личности, стремящейся создать для себя ситуации, которые требуют мобилизации всех духовных сил и готовности к гибели во имя сохранения свободы выбора и поступка. В западной литературе XX века Виан занимает место между Генри Миллером и Альбером Камю, сочетая договаривающий все до конца фактографизм с интеллектуальной насыщенностью, отличающей французскую прозу. Его книги, оставаясь популярными в самых разных читательских кругах, давно признаны современной классикой.