A thought-provoking collection of contemporary short stories from the winner of the Arthur C. Clarke award 2013. Chris Beckett’s thought-provoking and wide-ranging collection of contemporary short stories is a joy to read, rich in detail and texture. From stories about first love, to a man who discovers a labyrinth beneath his house, to an angel left alone at the end of the universe, Beckett displays both incredible range and extraordinary subtlety as a writer. Every story is a world unto itself – each one beautifully realized and brilliantly imagined.

George Simling has grown up in the city-state of Illyria, an enclave of logic and reason founded as a refuge from the Reaction, a wave of religious fundamentalism that swept away the nations of the twenty-first century. Yet to George, Illyria’s militant rationalism is as stifling as the faith-based superstition that dominates the world outside its walls. For George has fallen in love with Lucy. A prostitute. A robot. She might be a machine, but the semblance of life is perfect. To the city authorities, robot sentience is a malfunction, curable by erasing and resetting silicon minds. But George knows that Lucy is something more. His only alternative is to flee Illyria, taking Lucy deep into the religious Outlands where she must pass as human because robots are seen as mockeries of God, burned at the stake, dismembered, crucified. Their odyssey leads them through betrayal, war and madness, ending only at the monastery of the Holy Machine…

These 14 stories contain, among other things, robots, alien planets, genetic manipulation and virtual reality, but their centre focuses on individuals rather than technology, and how they deal with love and loneliness, authenticity, reality and what it really means to be human. Literary Awards: Edge Hill Short Story Prize (2009).

На пръв поглед можеше да е какво ли не — камък или дори възлест корен, докато не погледнеш отблизо. От мократа пръст стърчаха костите на човешка ръка. Откриха заровеното в тресавището тяло преди десет години. И решиха, че е дело на психопата изнасилвач Джером Монк, известен с манията си да убива тийнейджъри. Оставаше само да открият последните две жертви. Но търсенето приключи без резултат. А и след като Монк бе прибран до живот зад решетките, никой не виждаше смисъл да проучи внимателно случая. За живите — Дейвид Хънтър и останалите от екипа, животът продължи. А мъртвите останаха неоткрити, запазили своите ужасни гробовни тайни. Сега обаче кошмарната истина започва да изплува. Монк е избягал от затвора и по всичко личи, че е набелязал за свои следващи жертви всички от злополучния екип отпреди десет години. Подмамен да навлезе сам в тресавището от отчаян зов за помощ, Дейвид Хънтър осъзнава, че нито сегашните, нито събитията от миналото са такива, каквито изглеждат. И с всяко ново прозрение, с всяка следваща стъпка навътре в блатистата местност той открива истината за ужасяващи престъпления, родени от болен ум, който като че ли не е Джером Монк.

Майсторът на трилъра се завръща с история, която сграбчва. Като челюстите на капан! „Трябва да се махна от колата… Да избягам далеч от кръвта… Да навляза навътре в гората…“ Правя крачка напред и нещо захапва крака ми. Болката ме поваля на колене. Чифт черни полукръгли зъбци са стиснали лявото ми стъпало. Шон бяга. Бяга от Лондон, от спомените, от изцапаната с кръв кола, която е оставил някъде във Франция. Но острите челюсти на капан захапват крака му и слагат край на бягството. Спасяват го две сестри. Фермата, в която живеят, е уединена и тиха. Идеалното убежище. Шон решава да остане и… капанът щраква отново, този път невидим. Всички тук пазят тайни, надрали живота им като кървави белези… Написан брилянтно, първият самостоятелен роман на Бекет след Хрониките на Дейвид Хънтър е класически трилър, който ще ви грабне още от първата страница и ще ви държи в напрежение до неочаквания финален обрат.

Този смразяващ разказ за любовта и насилието, родени от болна психика и осъществени чрез властта на общественото положение и парите, донесе на младия британски журналист и джазов музикант Саймън Бекет всеобщото уважение на критиката, една от най-престижните литературни награди на Великобритания и го нареди до автори като Джон Фаулс и Джоузефин Харт, чиито романи „Колекционерът“ и „Фаталният жребий“ станаха не само международни бестселъри, но се превърнаха в съвременна класика. „Опасни пътища“ на Саймън Бекет с излизането си през 1994 г.‍ бе издаден от най-престижните издателства в света и бяха откупени правата му за филмиране. Ремзи е мъж с невзрачна външност, прекрачил прага на средната възраст, неуспял художник, но богат собственик на картинна галерия. Той вероятно никога не би излязъл от черупката си на изискания и сдържан лондонски джентълмен: безобидно съществувание, ако една случайност не бе преобърнала живота му. Връщайки се неочаквано в галерията си, той вижда голото тяло на своята асистентка Анна, отразено в огледалото на кабинета му, докато тя се преоблича за театър. От този момент момичето, което преди това не е забелязвал, става натрапчив, влудяващ обект на желанията му. Но някои мъже могат да се задоволяват единствено като гледат… За целта Ремзи ще наеме услугите на известен фотомодел първо като любовник, а после и като убиец.

Переступать эту черту настрого запрещено, ведь она разделяет законный виртуальный мир и почти нелегальный физический.

В представленном ниже рассказе автор демонстрирует, что в глазу смотрящего красота, может быть, чуточку больше, чем просто красота…

Маленькая английская деревушка потрясена серией загадочных убийств... Снова и снова находят в ближнем лесу чудовищно искалеченные женские тела. Работа маньяка?! Совершенно очевидно. Но что пытается сказать этот маньяк? По какому принципу выбирает он свои жертвы? И возможно ли, что кровавый след от его преступлений тянется в прошлое?! Местная полиция просит о помощи Дэвида Хантера – опытного судебного антрополога, поселившегося в деревне после трагической гибели жены и ребенка. Дэвид начинает собственное расследование – и приходит к совершенно невероятным выводам…

Примечание переводчика Во время моей работы с французской труппой, которая представляла эту пьесу, выяснилось, что единственный вариант перевода, некогда опубликованный в журнале "Иностранная Литература", не подходил для подстрочного/синхронного перевода, так как в нем в значительной мере был утерян ритм оригинального текста. В новом переводе особое внимание уделено синхронизации длительности фраз с оригинальным вариантом и максимальному соответствию интонации.