„И аз разкъсах пръстена

                                — о знам!

и мога вече цял да се разкажа.

Аз изнамерих себе си най-сетне!“

Гео Милев

вълните са понесли                                                 
                времето                         
                        и го разбиват
                                                                в очите без клепачи
                                                                                                        накацали по клоните
слепите очи които растат по Дървото
очите от които змиите утоляват греха
в безкрайна
де — еволюция
де — генерация

д
е
|
л
ю
з
и
я

тялото ми е Дървото
обрасло с гнили
очни ябълки
и змиите пият очите
прогнили проядени от червеи
които дълбаят към отвъд
но засядат в междусвят
където всичко не съществува
и нищото е

молитва или медитация
нищожество съм или съм бог
паметта е нацапана
накъсана и разхвърляна
целта е забравена

homo sapiens т р я б в а да умре

огледало в пещерата е разтрошено на парчета
сенките са разкривени силуети на несъществуващи предмети
разполовени в две природи
светове в светове са пръснати по земята
като дървена матрьошка е
Вселената
като яйце от което се излюпва знанието
като чаша която прелива от живот
като текст без край
като всевиждащо око — стъклено око на поет
което гледа в черно-бяло и провижда вчера утре и днес

но по-добре се вижда без очи

homo sapiens!
приклещен в зодиака
кукли на конци или богове
поети или философи
музи или музика
кълбета прах или капчици вода
молекули или атоми
протони или електрони
думи и делюзии!

21 грама чиста енергия

разшиват се зашитите уста на истината : хиляди пеперуди размахват крила
homo sapiens умира — крещят

крещят
в пещерата
в театъра
и на площада
устите преяли с думи
и си бъркат прилично в гърлата
бълват повръщат
обезобразени безобразни
слова
— в кръгообрата на истината и лъжата —
— кръг и в него кръг си ти —
— и кръгът е в кръг затворен —
в кръговрати без врати
времевъртят се
думите
обсебват
обесват
болните депресирани съзнания
убиват материята
рушат плътта на греха
змията в мен ме тласка към плода

бог се оглежда в смъртта

и докато някой пише през ръката ми
навън се трупат светове — бели и чисти
валят вселени
и се разтапят във вода
кога ще свърши тази зима?
(аз нося в себе си една ужасна и прекрасна есен)

няма грях
религията е дрога
започва нова епоха
пост-христос

homo sapiens умира
ре — еволюция
ре — генерация
RE : naissance :
ражда се
homo noeticus:
първият пул на доминото —                                                         
                                                        — последното парче на пъзела
поема и поет
и поезия

шанти шанти шанти

∞

слънцето погледна слънчогледите
тялото ми е световното Дърво —                                                                 
разцъфнал ЯСЕН —
                                                                Дай ми тленното безсмъртие на мига!