Приказки за Абу-Нувас
Приказка на суахили
I
Живял някога Абу-Нувас. Той бил любимец на Харун ар-Рашид1. Веднъж Абу-Нувас поискал да купи магаре, но нямал пари. Абу-Нувас решил да поиска пари от Харун ар-Рашид и отишъл в двореца му. Но Харун ар-Рашид не приемал този ден и вратарите не искали да пуснат Абу-Нувас в двореца, макар да знаели, че му трябват пари. В това време излязъл главният вратар и рекъл на Абу-Нувас:
— Ще ти дам позволение да влезеш в двореца, но трябва да ми дадеш половината от онова, което ще получиш от султана.
Спогодили се. Когато договорът бил подписан, главният вратар взел разписката на Абу-Нувас, а Абу-Нувас взел разписката на стария вратар. После Абу-Нувас се качил при Харун ар-Рашид и, като го поздравил, мълчаливо седнал пред него.
— Какво има, Абу-Нувас? — попитал Харун ар-Рашид.
— Искам да ми ударят сто тояги — отговорил Абу-Нувас.
Харун ар-Рашид обичал много Абу-Нувас и му било жал да го бие, но Абу-Нувас молил толкова много, че той взел тоягата и почнал да го бие. Но не го бил силно. Когато му ударил петдесет тояги, Абу-Нувас извадил разписката на главния вратар, показал я на Харун ар-Рашид и рекъл:
— Ние с моя приятел се споразумяхме да разделим наполовината всичко, което получа от тебе. Аз получих петдесет тояги, останалите петдесет нека получи той.
Тогава Харун ар-Рашид заповядал да доведат главния вратар и да му ударят петдесет тояги.
— Това да ти е за поука, та да не постъпваш друг път така — рекъл му той.
Вратарят съжалил горчиво за своя договор с Абу-Нувас.
II
Веднъж, когато магарето на Абу-Нувас поискало да пие и нямало в какво да му се даде вода, Абу-Нувас отишъл при съседа си да поиска едно гърне. Взел гърнето, върнал се в къщи и напоил магарето. Гърнето останало у Абу-Нувас три дни. А на четвъртия ден той сложил в него едно мъничко гърне и го занесъл на съседа. Съседът взел гърнето, надникнал вътре и като видял мъничкото гърне, извикал:
— То не е мое!
— Но аз не съм крадец, не искам да взимам чуждото — отговорил Абу-Нувас, — твоето гърне роди при мене и това е неговото дете.
Съседът много се зарадвал и помислил: „Каква щастлива къща има Абу-Нувас. Там се раждат дори гърнета.“
Когато на третия ден Абу-Нувас отново дошъл да иска гърнето, съседът му го дал, но Абу-Нувас не го върнал вече. Тогава съседът отишъл при него сам.
— Твоето гърне умря — рекъл Абу-Нувас.
— Как, та гърне може ли да умре? — възкликнал съседът.
— А мигър може да ражда? — попитал Абу-Нувас.
— Може — отговорил съседът.
— Тогава всичко, което се ражда, умира — рекъл Абу-Нувас.
Съседът попитал учените хора и те потвърдили това.
Така гърнето останало у Абу-Нувас.
III
Веднъж един търговец заклал козел. Докато го пекъл, дошъл един беден човек, седнал настрана и взел да яде своята оскъдна храна, подправена с миризмата от печеното месо.
Сутринта беднякът срещнал търговеца и му рекъл:
— Бвана, ти много ми помогна вчера, даде ми много вкусна подправка — миризмата от печеното месо, и аз се нахраних добре.
— А! Ето значи защо моето печено месо било без миризма — провикнал се търговецът. Той отишъл да се оплаче на Харун ар-Рашид, който заповядал на бедняка да плати дванайсет рупии.2
Беднякът се запътил за дома си, като плачел горчиво, защото нямал никакви пари. Из пътя срещнал Абу-Нувас и му разправил всичко. Абу-Нувас извадил дванайсет рупии, дал ги на бедняка и му рекъл:
— Тези пари ще дадеш на търговеца, но не му ги давай, докато не дойда аз.
На сутринта търговецът и беднякът отишли при Харун ар-Рашид.
— Дойдох да платя на търговеца парите — рекъл беднякът, — но аз не съм ял месото, само вдъхвах миризмата.
В това време дошъл Абу-Нувас и му разправили каква е работата.
— Къде са твоите дванайсет рупии, бедняко? — попитал Абу-Нувас.
— Ето ги — отговорил беднякът и подал парите.
Абу-Нувас ги взел и повикал търговеца, за да му ги даде.
Когато търговецът поискал да вземе парите, Абу-Нувас рекъл:
— Почакай!
После хвърлил парите на пода й рекъл:
— Чуваш ли звъна на тези монети? Вземи си го. Нали беднякът не е ял месото, а само миризмата.
Търговецът не могъл да възрази нищо на това. А Абу-Нувас дал парите на бедняка и той с радост си отишъл в къщи.
Информация за текста
© 1979 Атанас Далчев, превод от руски
Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007
Публикация:
ЗАЩО ХОРАТА ИМАТ РАЗЛИЧЕН ЦВЯТ
ПРИКАЗКИ НА АФРИКАНСКИТЕ НАРОДИ
ВТОРО ИЗДАНИЕ
Преведе от руски АТАНАС ДАЛЧЕВ
Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ
Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА
Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ
9537526432
Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.
Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.
Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а
Печатница „Д. Благоев“ София
СКАЗКИ НАРОДОВ АФРИКИ
Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина
М—Л, 1959
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/3466)
Последна редакция: 2007-09-06 08:00:00