Ишаллах!1 — ако е жив „Будилникът“, да дочака онова време, кога са преселват в лоното Аврамово нашите велики поети, нашите политически и икономически деятели и нашите фарисеи, то той ще им воздигне такива паметници, каквито не са воздигале дору и букурещките българе на Раковски. Тие паметници „Будилникът“ ще украси и имената на почившите ще обезсмърти със следующите от злато надписи:

На № 1:

Лежи намусено в гроблето
наш Петър Кучкин — базиргян,
стърчи му нагоре шкембето
като цял тулум с шарлаган.
Я плачете, я ридайте,
        вси български чада, —
няма вече кой да коси
        чуждата ливада;
няма вече кой да краде
        цванчета народни,
няма вече кой да бъде
        епитроп черковни!

На № 2:

Тука лежат кокалците
        на кир Михалаки, —
той имаше празна глава
        и дълги мустаки.

На № 3:

През река Лета в ладия харонска
отива в рай една глава конска.
        Господи, помени раба твоего доктора Простича.

На № 4:

Изровен гробът с мотика,
сандъкът със злато обкован, —
вов него лежи владика —
тулум сос слама и катран.
Ум имал нявга в краката
и чувства топли в червата!

На № 5:

Тук почива тъпанарче,
        сатирово чедо.
Спи, почивай, бре м…че, —
        ти си бил говедо.

На № 6:

Тук е легнало сарафче,
хранено само сос трици, —
патриот беше клетото —
спечели двесте жълтици!

На № 7:

Тук гние голям патриот —
редакторът на „Народност“,
знаменит беше идиот
и прочут само сос подлост2.

На № 8:

Найденов и Генович
        са два философа, —
един има просен ум,
        други празна кофа.

На № 9:

Бог да убие гърците,
че са рано попеле,
та събудиле Григорча,
да разточи зелникът:
дорде да го разточи,
девет села изгори,
дорде да го замеси,
осем попа разпопи,
дорде да го опече,
девет къщи разплака.
Кога седнале да ядат,
нещо крукна в зелникът;
секи вика — буба е,
Стоил вика — жаба е;
секи бяга нагоре,
Стоил бяга надоле;
всеки иде със уши,
Стоил иде без уши.