Историята дотук

Войната на хидрогите е свършила с ужасяваща последна битка на Земята. Адар Зан’нх жертва голяма част от Илдирийския слънчев флот, за да унищожи смъртоносните бойни кълба. Джес Тамблин и Ческа Перони повеждат венталите и верданите срещу хидрогите в техните газови гиганти; скитническият инженер Кото Окая създава ново оръжие, с което да унищожи диамантените кълба. Най-после разгромените хидроги са затворени във вътрешността на своите газови гиганти, за да не причиняват по-нататъшни щети.

Още преди това Земните въоръжени сили, предвождани от генерал Ланиан, са отслабени от бунт на черните роботи и последната битка на Земята унищожава още техни кораби. Сирикс и неговите черни роботи се надяват да използват откраднатия флот, за да помогнат на хидрогите да победят, но битката се обръща срещу тях и Сирикс и другарите му са принудени да бягат, за да спасят живота си.

В хаоса на битката крал Питър и кралица Естара успяват да избягат от все по-неуравновесения председател Венцеслас. С помощта на сестрата на Естара Сарейн, заместник-председателя Каин и капитан Маккамон от кралската гвардия двамата успяват да се измъкнат от Двореца на шепота. Учителското компи ОХ заличава част от безценните си спомени, за да се сдобие с умствения капацитет, от който се нуждае, за да управлява малък изоставен хидрогски кораб, и успява да ги отведе на Терок. Там Питър и Естара обявяват създаването на ново, единно правителство на човешката раса — Конфедерацията. Зелените жреци и жрици единодушно отказват да служат на Ханзата, докато Базил Венцеслас не се оттегли — нещо, което председателят отказва да направи. След като разбира на колко малко хора може да разчита, Базил прибягва до по-реакционни мерки. Терокците, скитническите кланове и оставените на самотек колонии на Ханзата се присъединяват към Конфедерацията и председателят Венцеслас се оказва все по-изолиран.

На Ларо ЗВС са задържали много от хората, потърсили убежище там, в това число Орли Ковиц, Хъд Стайнман, Дейвлин Лотце и множество скитници, пленени по време на войната. Докато пазачите от ЗВС чакат да ги изпратят у дома след края на войната с хидрогите, транспорталните стени на Ларо се активират и през тях минават цели орди чудовищни насекомоподобни създания — представители на древната раса на кликисите, която се смята за отдавна изчезнала. Те са се завърнали и искат да възстановят властта си над своите някогашни светове-колонии.

Отдавна изчезналата ксеноархеоложка Маргарет Коликос и нейното компи ДД придружават кликисите. С помощта на мелодията, разнасяща се от една малка музикална кутийка, Маргарет е успяла да оцелее сред кликисите в продължение на много години. Сега тя става преводач на затворените в града-колония злочести жители на Ларо.

Междувременно, все още неосведомени, че омразната раса, която ги е създала, се е завърнала, Сирикс и неговите черни роботи нападат всеки свят, принадлежал някога на кликисите, на който хората са основали своя колония. За да замени ДД, когото преди това се е опитал да препрограмира, Сирикс е заличил спомените на две други компита — ПД и КТ — и ги е научил безпощадно да убиват хора. Убедени, че някогашните кликиски планети им принадлежат по право, роботите атакуват безжалостно и разрушават всички колонии. С годините Сирикс е събудил хиляди черни роботи и всички те са готови да въздадат единна бойна единица и да унищожат човешката раса.

Сега обаче транспорталите в колонията, която Сирикс е завладял, се активират и нахлуват хиляди жадни за разрушение кликиси. Сирикс, ПД и КТ едва успяват да избягат. Сирикс е принуден да унищожи транспортала и да се оттегли на Марата — илдирийски свят, където в този момент роботите създават силна база за операции.

На Илдира магът-император нарежда на адар Зан’нх да пусне в ход програма за възстановяване на Слънчевия флот, като изведе корабостроителници в орбита и насочи ресурсите на Империята към този проект. Освен това Зан’нх прибягва и до иновационните умения на онези от хората, които са били принудени да останат на Илдира, в това число Съливан Голд и Табита Хък. С административните способности на Голд и инженерните идеи на Хък производството напредва с бясна скорост.

Придружителят на Съливан, зеленият жрец Колкер, се чувства изолиран и объркан. От дълго време любимата му телевръзка с останалите зелени жреци е прекъсната и дори когато веднъж му разрешават да отиде до една фиданка, той не може да почувства връзката; Когато вижда, че илдирийците — всички илдирийци — са свързани чрез тизма, той изпитва желание да разбере как действа тази връзка. Свещениците-философи обаче го отхвърлят с думите, че никога не би могъл да проумее тизма, но петте деца със смесена кръв на Нира успяват да му покажат разковничето. Колкер най-после проумява механизма на действие по начин, който не е дръзвал да пожелае дори и в най-смелите си мечти. Пред ума му се разкриват невероятни перспективи; нещо още по-хубаво — той разбира как може да сподели откритието си и привлича към него Табита Хък, както и много от хората, с които тя работи в корабостроителниците. Съливан Голд отказва. Скоро, овладели този уникален синхрон, Табита и нейният екип увеличават продуктивността на илдирийското производство до феноменални размери.

Докато Слънчевият флот започва да се възстановява, дъщерята на Джора’х Язра’х замисля съвместно с адар Зан’нх план да започнат отвоюването на загубените илдирийски светове и най-вече на Марата, която е превзета от черните роботи. Язра’х убеждава човешкия историк Антон Коликос и паметителя Вао’сх да придружат военните части. И двамата посрещат тази мисъл с ужас, тъй като едва не са загинали на Марата при нападението на черните роботи, а Вао’сх е устоял с последни сили на причинената от изолацията лудост, когато двамата с Антон са летели сами към Илдира. В крайна сметка обаче се съгласяват да станат свидетели на събитията, за да могат да ги опишат в Сагата за седемте слънца.

Слънчевият флот атакува базата на роботите, а после слиза на Марата, за да заличи от лицето й и последните оцелели машини. Докато илдирийците и роботите са насочили вниманието си към битката, пристига голям кликиски рояк. От него се изсипват хиляди войници, които също възнамеряват да унищожат черните роботи. След като Слънчевият флот и кликисите успяват да прогонят роботите, възниква напрежение, понеже кликисите заявяват намерението си отново да заселят всичките си някогашни светове. Зан’нх обаче твърдо отстоява позициите си и заявява, че планетата Марата никога не е принадлежала на кликисите. Накрая корабът-рояк се оттегля. Скоро след това Сирикс и неговите роботи-бегълци пристигат на Марата. Очакват да заварят процъфтяваща база, но вместо това се натъкват на сцена на пълно опустошение. Плановете им се оказват осуетени и те отново са принудени да бягат.

Черните роботи и кликисите обаче не са единствената заплаха, надвиснала над Илдирийската империя. Губернаторът Руса’х, полудял след жестоко раняване по главата по време на хидрогската атака срещу Хирилка, е повел унищожителен, но в крайна сметка безуспешен бунт, с който иска да свали мага-император от трона и да създаде своя собствена мрежа на тизма. За да не бъде победен и пленен, Руса’х насочва кораба си право в едно от слънцата на Хирилка, но вместо да изгори, е заловен от фероуите — огнени същества, които обитават ядрата на звездите.

Макар че Илдирийската империя го смята за мъртъв, Руса’х — който се е превъплътил във фероуи — продължава работата си. Фероуите са претърпели множество ужасни загуби във войната с хидрогите — унищожени са много от огнените им топки, умъртвени са цели слънца. Но Руса’х им показва нови военни методи и фероуите скоро започват да причиняват големи щети на хидрогите, като ги омаломощават, преди да влязат в голямата битка със съюзените сили на Земята.

Набрал мощ, Руса’х повежда фероуите първо към отломъчната колония на Добро, Там се сблъсква с предишния губернатор Удру’х, който го е предал. Хищните фероуи, които изпитват нужда да увеличат броя си, изгарят Удру’х и открадват душепламъка му, за да създадат нови огнени същества. Най-големият син от благородно потекло на Джора’х, Даро’х, който е определен за нов престолонаследник, се изправя срещу аватара на фероуи Руса’х, който отправя предупреждение към мага-император. Преди да напусне Добро, Руса’х заявява, че ако трябва, ще изгори до основи цялата Илдирийска империя, за да свали „самозвания“ маг-император. Даро’х незабавно се отправя към Илдира, за да предупреди баща си за заплахата.

Междувременно, докато в слънцето на Хирилка продължават яростните битки между хидрогите и фероуите, младият и неопитен губернатор Райдек’х ръководи евакуацията на Хирилка. Всички бежанци са отведени на Илдира. Райдек’х никога не е очаквал да стане губернатор, натоварен с отговорността за цяла планета, но неговият наставник тал О’нх, едноок ветеран и командир на Слънчевия флот, се опитва да го обучи и да го превърне в силен лидер. По нареждане на мага-император Райдек’х и тал О’нх обикалят всички опустошени системи в Хоризонтния куп, за да ободрят онези, които са пострадали по време на бунта.

Руса’х също пътува през Хоризонтния куп и неговите фероуи превръщат населението на всички колонии в пепел. По пътя си той среща губернатора Райдек’х и тал О’нх. Въпреки че двамата се опитват да избягат, фероуите ги догонват, заобикалят бойните им лайнери и изгарят екипажите им. Руса’х обгаря жестоко тал О’нх и го ослепява, но отказва да убие младия Райдек’х. Вместо това предрича, че двамата с момчето ще се срещнат пак. Изоставя обгорените празни бойни лайнери да се носят безконтролно из космоса и повежда фероуите към Илдира.

В отчаянието си пред постепенното рухване на Ханзата Базил Венцеслас се хваща за сламка. Неговият зелен жрец Натон отказва да изпрати или да признае, че е получил каквито и да било съобщения и Венцеслас, откъснат от света, нарежда на генерал Ланиан и адмирал Уилис да отвоюват загубените от Ханзейския съюз светове. Снабдява Ланиан с военни кораби, за да подсигури успеха срещу наскоро основаните колонии на изоставените кликиски планети. Тъй като въпросните колонии са слабо населени и нямат укрепления, Базил смята, че ще са лесна плячка. Адмирал Уилис получава заповед да поведе една бойна група на ЗВС към Терок и да нанесе съкрушителен удар на незаконното правителство на крал Питър, а самия него да вземе в плен. Макар и с нежелание, Уилис се подготвя да следва нарежданията на председателя.

Сарейн, капитан Маккамон и заместник-председателят Каин замислят план да предупредят крал Питър за предстоящото нападение. Тримата тайно освобождават Натон, за да може да изтича до една фиданка, пазена в грижливо заключена оранжерия, и да изпрати по телевръзката съобщение до другите зелени жреци. Тяхното участие остава неразкрито, но Натон е заловен точно след като предава съобщението си, и злото е сторено. Натон се опитва да се предаде, но войниците на Ханзата стрелят по него и го убиват. Случилото се, изглежда, поражда у Базил Венцеслас голямо самодоволство.

Предупредени за предстоящата атака на ЗВС, членовете на новото правителство трескаво търсят начин да се защитят. Тасия Тамблин и Роб Бриндъл са се присъединили към Конфедерацията и са се заели с повторното изграждане на армията й (за голямо огорчение на бащата на Роб, Конрад Бриндъл, който е останал верен на Ханзата). Под тяхното ръководство, както и с помощта на Кото Окая, на Терок се строят нови бойни кораби, но този малък флот със сигурност няма успее да отблъсне бойна група на ЗВС. Естара и сестра й Сели си спомнят за огромните дървесни бойни кораби, предвождани от брат им Бенето, който се е претопил в едно от тях. Когато корабите на адмирал Уилис стигат планетата, на която се е установила Конфедерацията, изведнъж се оказват изправени не само срещу удивително силна военна защита от страна на новото правителство, но и срещу венталите на Джес Тамблин и Ческа Перони, както и срещу огромните бодливи дървесни кораби. Осъзнала, че не може да победи, и убедена, че нападението е било погрешна идея още от самото начало, Уилис се оттегля и се връща в Ханзата.

Междувременно опитите на генерал Ланиан да обедини разпръснатите колонии се увенчават с не по-голям успех от тези на Уилис. Той отлита към Рейндик Ко — центъра на транспорталната мрежа — и оттам прехвърля войниците си на първата планета-колония в списъка си, Пим. Когато обаче пристигат там, генералът и хората му установяват, че цялата колония е опустошена от огромен кошер кликиси. Щом виждат огромните насекоми, войниците на Ланиан откриват огън. Жестокостта на битката надминава и най-лошите представи на генерала. Той загубва огромен брой хора, преди най-после да призове оцелелите да се оттеглят на Рейндик Ко. Кликисите обаче ги следват през транспортала и битката продължава. Ланиан едва успява да се измъкне и е принуден да унищожи главната транспортална връзка на Ханзата, за да попречи на нови пълчища насекоми да преминат през нея. След това незабавно се отправя към Земята, за да съобщи на председателя Венцеслас за ненадейно изникналата нова заплаха.

След новините за двойния провал на адмирал Уилис и генерал Ланиан председателят на Ханзата е по-обезсърчен отвсякога. Тъй като Съюзът няма крал (макар че Базил разполага със загадъчен нов кандидат, когото в момента обучават), той поставя на преден план религиозния лидер, архиотеца на Църквата на единството, за да разпали страстите сред населението; архиотецът обявява, че чудовищните кликиси всъщност са демони, и проклина крал Питър. Въпреки скептицизма на заместник-председателя към това начинание доверчивите хора поемат от ръката на архиотеца пламъка на фанатизма.

Следващата стъпка на председателя е да изпрати Ланиан и архиотеца на наказателна експедиция срещу малката, но бунтовна колония Уск, за да покажат на всички как Ханзата се разправя с предателите. Ръководителите на Уск са отхвърлили върховенството на Теранския ханзейски съюз и са се заклели във вярност на Конфедерацията, но не притежават добра защита, а и нямат истински политически амбиции. Когато пристигат на Уск, Ланиан и архиотецът извършват кървав погром, разрушават домове и ферми, колят добитък, изгарят градове и накрая подлагат на мъчения лидерите, които са се противопоставили на председателя Венцеслас.

Тъй като погромът на Уск се увенчава с пълен успех (поне в очите на председателя), Базил изпраща адмирал Уилис и нейния изпълнителен офицер Конрад Бриндъл (бащата на Роб) да изравнят със земята още една дръзнала да му се противопостави колония — осеяният с рифове свят Реджак. Уилис установява своя база там въпреки енергичните възражения на местните жители и се опитва да наложи управлението си с деликатен подход, като оставя хората да водят обичайния си начин на живот необезпокоявани. Когато обаче неколцина от тях предприемат безочлив саботаж, тя е принудена да вземе по-строги мерки. След среща с местните лидери се постига компромис, от който са доволни всички, и Уилис е убедена, че това напълно съответства на нуждите на Ханзата.

Председателят Венцеслас обаче не е доволен и изпраща генерал Ланиан да довърши задачата както трябва — да организира погром, да убие местните лидери и да накаже населението. Но Уилис вече се е привързала към Реджак и хората там и не може да позволи да ги избият. Най-после, след толкова затаено недоволство от методите на председателя за справяне с кризите, тя чувства, че не може да следва заповедите на правителство, което по своята същност е престъпно. Успява да подведе Ланиан, зашеметява го и превзема корабите му, преди той да успее да осъществи замислената атака над Реджак. Действията й представляват открит метеж, но повечето от офицерите и хората й споделят недоволството и опасенията й и я последват в начинанието й. Конрад Бриндъл обаче отказва да престъпи клетвата си пред Ханзата и заедно с неколцина други войници придружава генерал Ланиан в обратния му път към Земята.

Междувременно Орли Ковиц и Хъд Стайнман се борят да оцелеят на гъмжащия от кликиси свят-колония Ларо, докато насекомите строят своя кошер около целия предишен град, сега превърнат в пленнически лагер. Приетите в обществото на кликисите Маргарет Коликос и ДД могат да идват и да си отиват, когато пожелаят; Маргарет обяснява на пленниците как е оцеляла сред кликисите толкова много години и им показва една малка музикална кутийка — подарък от сина й Антон. Самата Орли свири майсторски на своя струнен синтезатор и кошерното съзнание на кликисите — люпилото — я повиква, за да му посвири. Уплашена за Орли, Маргарет помага на момичето да преживее срещата. Орли свири на синтезатора си и чудовищното кошерно съзнание я пуска да си отиде.

Най-после Маргарет съобщава на пленените колонисти какво им готвят кликисите. Люпилото на Ларо продължава многобройните си войни с други люпила, като същевременно намира и унищожава всички черни роботи, до които може да се добере. За да увеличи числеността си и да разшири армията си, люпилото трябва да започне да се дели — а за тази цел му трябва нов генетичен материал. Кликисите възнамеряват да убият всички пленници и да ги използват за катализатори за създаването на нови, далеч по-многобройни насекоми.

Ужасените колонисти започват да съставят отчаяни планове за защита. Дейвлин Лотце успява да се измъкне от затворническия лагер и създава тайно убежище, където останалите да бъдат в безопасност. След като скритият му пещерен комплекс е завършен, колонистите започват да се прокрадват нататък на малки групи, но малцина успяват да стигнат до целта си, преди кликисите да направят своя ход. Голяма група насекомовидни войници се отправя към лагера, за да избие всички хора вътре, но пленниците не възнамеряват да се предадат без борба — те прибягват до импровизирана защита — експлозиви и огнестрелни оръжия — и убиват мнозина от нападателите си.

В разгара на тези събития Сирикс повежда своите черни роботи в атака срещу люпилото на Ларо. След всички удари, понесени от роботите, той гори от желание да унищожи всяко люпило, което успее да намери. Яростната атака на черните роботи заедно с отчаяната съпротива на колонистите нанася сериозни щети на кликисите. В бъркотията Орли, ДД, Хъд Стайнман и много други успяват да избягат. Стигат до далечното убежище на Дейвлин, но не знаят къде да отидат и как да се защитят.

Маргарет Коликос е настояла да остане при кликисите. Сред опустошения пленнически лагер тя ужасено наблюдава как победоносните кликиси поглъщат оцелелите хора, за да придобият техните спомени и генетичен материал, след което раненото люпило усилено се дели, за да разшири кошера и да възстанови загубите си.

Уязвен от претърпяното на Ларо поражение, Сирикс отвежда останалите му роботи в безопасност и се опитва да състави нов план. По време на нападението над люпилото е загубил много от своите незаменими другари. Докато кликисите могат да възстановят понесените загуби в жива сила, всеки от черните роботи представлява уникално хранилище на древни спомени. ПД и КТ предлагат необичайно решение: Сирикс да завземе някоя подходяща фабрика и да построи нови черни роботи. Тези заместители няма да притежават спомените на загубените роботи, но могат да изиграят ключова роля в армията. Така черните роботи започват да търсят удобна за целта им фабрика, която да превземат.

Мнозина от колонистите на Ларо са пленени скитници и не са забравени. Тасия Тамблин, Роб Бриндъл и Нико Чан Тайлар (и двамата родители на Нико са задържани на Ларо) отлитат до Ларо. Очакват да заварят там неколцина отегчени стражи от ЗВС и множество кисели колонисти и затворници. Когато пристигат обаче, вместо на тази очаквана гледка се натъкват на кликисите. Това ги заварва неподготвени и корабът на Тасия е свален от насекомите и пада в една отдалечена клисура. Ще са му нужни сериозни поправки, преди да успее отново да полети. Дейвлин Лотце намира Тасия, Роб и Нико и ги отвежда в убежището, където заедно с оцелелите колонисти започват да съставят план как да поправят кораба и да избягат от Ларо.

Но точно когато са привършили с поправките, кликисите залавят Тасия, Роб, Орли, Нико и Дейвлин и ги отвеждат в кошерния град с намерението да ги използват като суров материал за следващото делене. Маргарет Коликос и ДД се съгласяват да им помогнат при бягството им. Друг могъщ кошер атакува люпилото на Ларо и хаосът на битката на кликиси срещу кликиси предоставя на затворниците възможността, от която се нуждаят. Трябва само да се върнат при поправения кораб на Тасия, да качат на него останалите бегълци и да излетят в космоса. Дейвлин остава и свири на синтезатора на Орли, за да парализира кошерното съзнание и да даде време на другите да се измъкнат. После обаче се оказва в капан.

Междувременно, въпреки че кликисите са по петите им, Орли и приятелите й успяват да стигнат до кораба. Маргарет се опитва да се присъедини към тях с отчаяното желание най-после да се махне от насекомовидните създания, но кликиските войници я отделят от останалите и й попречват да тръгне, като при това счупват музикалната й кутийка — единственото й оръжие срещу тях. Тасия успява да качи останалите оцелели на кораба и излита в космоса, натъжена, че е изоставила Дейвлин и Маргарет.

Дейвлин почти успява да се измъкне от кликисите — стига до един транспортал и се опитва да мине през него, но насекомите го залавят. Тежко ранен, той е завлечен пред люпилото, което се намира пред прага на ново делене. Единичната ларва на новото люпило се приближава към него, заинтригувана от човека с независим дух, който им е създал толкова проблеми. Тогава Дейвлин я напада, решен да наложи присъствието си в нея. Кошерното съзнание го поглъща.

Междувременно, след като адар Зан’нх е унищожил черните роботи на Марата и е предал на Джора’х шокиращите новини за кликисите, Нира убеждава мага-император да изпрати Слънчевия флот на помощ на обсадените хора от други светове, принадлежали някога на кликисите. Зан’нх не одобрява идеята, тъй като вярва, че хората сами са си създали тези проблеми, като са заселили планети, които не им принадлежат, но след като вижда със собствените си очи колко невинни хора са жестоко изклани в опустошените колонии, е дълбоко покъртен. Когато пристига на друга обсадена планета, адарът използва древно преводаческо устройство, за да убеди люпилото да освободи пленените колонисти.

След завръщането си от Марата Антон Коликос и паметителят Вао’сх са натоварени с неочаквана задача: да премахнат лъжите и да поправят грешките в смятаната за безусловно истинна Сага за седемте слънца. Това поражда силно безпокойство у някои паметители, най-вече у консервативния главен писар Ко’сх, но никой не може да откаже да се подчини на нарежданията на мага-император.

Междувременно на Илдира зеленият жрец Колкер продължава да разпространява своята философия за обединяване на телевръзката и тизма като нова религия и дори привлича много от зелените жреци на Терок. Съливан Голд, който въпреки натиска от страна на Колкер и Табита Хък отказва да се причисли към последователите на новото учение, напуска Илдира и се връща при семейството си на Земята. Междувременно Колкер спечелва на своя страна търговеца-скитник Ден Перони, бащата на Ческа, и той се превръща в открит застъпник на тази прекрасна нова философия.

През това време, след като напуска генерал Ланиан и ЗВС и взема „назаем“ космическата яхта на баба си, Патрик Фицпатрик III обикаля сред скитниците и търси своята изчезнала любима Зет Келъм. Най-после я намира на газовия гигант Голген, където скитниците отново са започнали да разработват небесните мини. Срещата им обаче не протича според очакванията му: Зет отказва дори да му проговори. С желанието да започне на чисто, Патрик признава миналите си злодеяния, включително и как е унищожил цял скитнически кораб, за да премахне един неудобен свидетел; при все че отговорността пада върху генерал Ланиан, не друг, а Патрик е дал заповедта за стрелба. На съдебен процес той е осъден да „върви по дъската“ над облаците на откритото небе. Той посреща храбро съдбата си, но в последния миг Зет се намесва в негова защита и успява да убеди баща си да го помилва. Патрик става пламенен поддръжник на Конфедерацията и излъчва изобличително съобщение, в което стоварва вината за всички проблеми на Ханзата върху генерал Ланиан и председателя Венцеслас. След като го чува, Базил упреква бабата на Патрик, някогашния председател на Съюза — Морийн Фицпатрик, за действията на внука й.

Междувременно крал Питър и кралица Естара продължават да укрепват Конфедерацията. Магът-император вижда в кралската двойка потенциални съюзници срещу кликисите и фероуите и оповестява намерението си да замине за Терок и публично да обяви създаването на съюз между Илдирийската империя и Конфедерацията. Нира го придружава в пътуването му, както и Антон Коликос и паметителят Вао’сх. Магът-император и кралят застават заедно под световните дървета и се заклеват да се подкрепят взаимно. Това предвещава края на онези малобройни останки от Ханзата, които все още са верни на председателя Венцеслас.

Щом научава за съобщението на Джора’х, председателят предприема драстични мерки: нарежда на адмирал Естебан Диенте да поведе могъща бойна група от ЗВС и да пресече пътя на мага-император, след като напусне Терок. Заместникът на Базил, Каин, е ужасен, но адмиралът не може да откаже да изпълни заповедта, тъй като председателят е взел членовете на семейството му за заложници.

След разменените с крал Питър обещания магът-император смята, че е укрепил положението на Илдирийската империя, но в действителност Руса’х и фероуите едва са започнали най-лошите си зверства. Те проследяват Ден Перони и Кейлъб Тамблин, които летят на воден танкер, пълен с вентали, и унищожават кораба близо до ледения планетоид Йон 12. Ден загива, но Кейлъб успява да оцелее в една спасителна капсула и се оказва откъснат от света на Йон 12. Фероуите се отправят към първичната водна планета Харибда и успяват да пресушат живите морета с пламъците си. Джес и Ческа усещат агонията на умиращите вентали, но когато пристигат, вече е прекалено късно: океаните са заличени, планетата — изгорена. Фероуите са обявили война на венталите.

От мъртвото илдирийско слънце на Дурис-Б се появява армада огнени топки, които отново запалват звездата и се изсипват от нея като метеоритен дъжд. Когато Табита Хък излиза на разузнаване с новопостроен боен лайнер, фероуите усещат присъствието й поради обръщането й към религията телевръзка/ тизм и унищожават и нея, и лайнера, а после се отправят към Илдира, където атакуват Колкер и тамошните му последователи и подпалват столицата Миджистра.

Престолонаследникът Даро’х, на когото в отсъствието на Джора’х е поверен Призматичният палат, е принуден да се спасява с бягство, когато превъплътеният фероуи Руса’х идва при него с въпроса къде е магът-император. Осира’х и нейните братя и сестри използват уникалните си дарби, за да защитят престолонаследника и Язра’х, а после всички заедно се измъкват през водните канали под палата.

Междувременно, докато се завръща от задачата си да спасява човешки колонисти на кликиските светове, адар Зан’нх се натъква на изгорените лайнери от септата на тал О’нх. Веднага щом О’нх и Райдек’х го предупреждават за повсеместното унищожение, надвиснало над Илдира, Зан’нх се отправя нататък със своите кораби с максимална бързина. Когато пристигат, бойните кораби от Слънчевия флот се опитват да поведат сражение с огнените топки, но няма начин да спрат живия огън. Адарът обаче успява да спаси Даро’х, Язра’х, Осира’х и другите деца със смесена кръв. Всички те обаче изпитват нужда от мага-император с неговите качества на водач.

От своя флагмански боен лайнер Джора’х може да почувства ужасяващите събития, които се развиват на Илдира. Чрез фиданката си Нира получава новината, че фероуите са подпалили Миджистра, но контактът й внезапно е прекъснат, понеже единствената фиданка в Призматичния палат е превърната в пепел.

Джора’х нарежда на лайнерите си да увеличат скоростта, но се натъкват на адмирал Диенте и неговите бойни кораби на ЗВС. Диенте стреля по лайнера, поврежда машините му и пленява мага-император. Въпреки молбите на Джора’х и обясненията му за разиграващата се на Илдира трагедия Диенте го отвежда заедно с останалите илдирийски пленници в базата на ЗВС на земната луна. Председателят Венцеслас ги посещава, изпълнен със задоволство от лесната си победа, и осведомява мага-император, че ще остане „гост“ на Ханзата, докато не се отрече от съюза си с крал Питър и Конфедерацията.

Фероуите завладяват Илдира и Руса’х се настанява в Призматичния палат. Сега, когато чрез жертвите си е открил пътеката телевръзка/тизм, превъплътеният фероуи е в състояние да последва враговете си в световната гора. Неочаквано онези от зелените жреци на Терок, които са приели новата религия, избухват в пламъци. Оттам ненаситният първичен огън се прехвърля към огромните световни дървета. Цялата гора на Терок пламва.