Христо Ботев

Долапът

Долапът, на който се въртят от толкова време насам чираците на Фуада и Алия, се спря, и на височината остана Сар Чизмели1 Мехмед ага. Туй нещо овехтя, както е овехтял и мозъкът на фанариотския патриарх. Но цариградските хаваджии2, а в туй число и пачаврата „Турция“ ни разправят за знаменитостите на тоя мъж и за неговата програма. Той бил знаменит с това, че едно време, като си връзвал една заран гащите, Фуад рекъл на Мехмеда: „Хайде, чоджум, сенда чираам ол!“3, и го проводил да коли и беси из Сирия. Сега вече, като везир, тоя знаменит мъж (мъж е и наш Генович) издал и програма за политиката си. Смисълът на тая програма е: новият везир във ваншната си политика ще се пази да не яде свинско месо, а ще гледа да яде само онова, което заячва стомахът на държавата му, и във въпроса за пищеварението, заедно с другите министри, ще се върти на долапът. А колкото за вътрешната политика на тоя мъж, то тя ще върви, както върви и мозъкът на долапчият. Долапът ли се върти според тоя мозък или мозъкът според долапа — не знаем; но реформаторът, дипломатически да кажем, дошел е вече в онова нормално състояние, в което трябва да бъде царят на трудолюбивите дембели и цивилизованите варвари; сир. като човек долапчият е полудял, а като турчин — дошел му е умът, та и показва вече великата си воля връх сахалите, огледалата, стъклата и сичките неща, направени от шейтана4 и донесени за смях в стаята му. Ополеон чорбаджи, гогона Октория и Маджар Фиранца бяха разбъркали с клечка турския ум, но той си дойде пак на мястото, и султанът троши сега огледалата, защото му се смеят и му думат: „Син ти не е твой син! Син ти няма да стане цар!“, а сахатите — защото показвали часът, в който ще умре и Турция, и той. Но долапът се върти, мозъкът се извива и фанариотският патриарх, който има алъш-вериш с небето, моли се богу и пее: „исполаети!“ Ами в. везир? От долапа той ще прави преобразования в държавата, каквито прави и долапчият в стаята си, само той няма да троши огледала и сахати, а овчите глави на раята — доде се завърти пак долапът и краката на мъжът се потътрят по земята, а на везирската височина дойде други чирак и каже: „Куку! И аз не ям свинско!“ и начне и той да прави преобразования. Тъй, но в таз чифутска чаршия се дробят залъци за попара, и попарата ще бъде добра! Само кой ли ще я сърба? О! Честит си, български народе! Честита е твоята кожа!

Информация за текста

Източник: [[http://liternet.bg|ЛитерНет]]

Публикация:

Вестник „Будилник“ — г. I, бр. 1 от 1 май 1873 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3670]

Последна редакция: 2007-10-26 08:00:00