Красавицата от далечната страна Нигозет

Живял някога един цар. Той имал трима сина.

Остарял бащата, не виждал вече и си помислил:

„Трябва да разбера кой от моите синове е най-достоен да наследи царството ми“.

Извикал старецът най-големия си син и му рекъл:

— Кажи ми, кое на света е най-сито, кое е най-бързо и кое е най-прекрасно? Искам да те изпитам дали си достоен да царуваш. Ако отговориш, както трябва, ще ти оставя царството си.

А царят имал прекрасен кон. Затова най-големият син му отговорил:

— Няма на света нищо по-сито от вашия кон, по-прекрасно от вашата жена (той говорел за майка си) и по-бързо от вашите хрътки.

— Не, синко, не си достоен да царуваш — рекъл бащата и повикал средния си син.

— Най-прекрасна е моята жена, най-охранен е моят кон, а най-бърза — моята хрътка — отвърнал средният син.

— Не, и ти не си достоен за трона — казал бащата и извикал най-малкия си син.

— Ех, синко, едничката ми надежда е в тебе — и зрението ми трябва да възвърнеш, и гатанките ми да разгадаеш. Кажи ми, кое на света е най-сито, кое е най-прекрасно и кое е най-бързо?

Най-малкият син отговорил:

— Какво може да бъде по-прекрасно от пролетта, по-пълно и по-сито от плодородната есен и кое може да бъде по-бързо от нашия поглед — за миг човешкото око достига и обхваща всичко!

— Наистина само ти си достоен за царството ми — зарадвал се бащата. — Ти ще ми върнеш и изгубеното зрение.

— Добре — казал синът. — Дайте ми само време да помисля. Отишъл момъкът при коня на баща си, а конят го запитал:

— Какво си се замислил? Кажи на баща си да ти поръча седло с девет ремъка, да ти даде най-хубавия си меч и камшик. Възседни ме и ме шибни с камшика така, че за три чифта цървули кожа да ми одереш. И аз ще литна така, че никой няма да разбере във въздуха ли съм полетял, или съм потънал в земята. Където спра, слез и почни да ровиш земята — там ще намериш лекарство за баща си. Само внимавай, грабни го бързо, защото инак ще отлети на небето.

Момъкът изпълнил всичко.

Долетели те до едно място, слязъл момъкът от коня и разровил земята. Изведнъж нещо като снежец излетяло от земята, понесло се към небето и се стопило във въздуха толкова бързо, че момъкът не успял дори да го види добре, а камо ли да го хване.

Конят казал:

— Е, сега чак след една неделя то ще падне обратно, а вместо да чакаме дотогава тук напразно, по-добре да тръгнем. Днес царят на Изтока излиза с войска срещу царя на Запада, иска да го плени; трябва да се намесим и да помогнем на нападнатия.

Взрял се момъкът, гледа — движи се нещо в черен облак прах: войските на източния цар вече настъпвали.

Полетял момъкът на своя кон право сред най-гъстата тълпа.

Конят тъпче с копита, а момъкът сече на две страни с меча си; всички били избити, само царят със съветниците си успял да избяга.

А царят на Запада видял през далекогледа си, че разбитият му враг бяга, и се почудил:

— Кой ли ми направи такава услуга — да изтреби всичките ми врагове?

Момъкът си бил порязал в боя малкия пръст и помолил да кажат на царя да му изпрати нещо да си превърже ръката.

Какво ти изпращане — дотърчали всички, заобиколили го, водят го при царя с големи почести. Поканили го в отделна стая, сложили го на легло да си почине. А коня отвели в конюшнята — разседлали го, изчистили го, наметнали го с покривало и го нахранили със стафиди и бадеми.

Завидели царедворците на момъка, изплашили се да не би той да стане много приближен на царя.

Отишли те и казали на царя:

— Този момък може да намери слонова кост за цял дворец. Заповядайте му да донесе.

Слязъл момъкът на закуска, а царят му казал:

— Изгради ми дворец от слонова кост.

— Дайте ми време да помисля — отговорил момъкът.

Отишъл той и разправил на коня всичко.

— Това не е мъчна работа — рекъл конят. — Нека само царят ти даде сто меха вино, всеки от по тридесет ведра, и повече вълна; ще му построим дворец от слонова кост.

Момъкът казал това на царя. Приготвили му вино и вълна. Тръгнал той за онази страна, където живеят слонове. Пристигнал там. Отпреде му се издигала планина, от която извирали девет студени извора. Те се стичали всички заедно и от тяхната вода пиели слоновете.

Преградил момъкът с една част от вълната пътя на водата и я пуснал да тече в друга посока, а с останалата вълна и с камъни направил бент и излял в него виното.

— Я погледни, лежат ли слоновете, или идват? — попитал конят.

— Идват няколко — отвърнал момъкът.

— Е, тогава скоро ще пристигнат тук — казал конят. Скрили се.

Дошли слоновете на водопой, а вода нямало.

Опитали виното, но то не им се харесало и се отдалечили. Почнала да ги мъчи жажда. Какво да правят?

Постояли, погледали и не издържали. Приближили се отново и почнали да пият вино. Пили, пили, докато всички се напили и се натъркаляли по земята.

— А сега почвай работа с меча — продумал конят. — Режи бивните им.

Взели със себе си, колкото могли, а останалото струпали накуп, за да го приберат следния път.

Докарали те слоновата кост. Царедворците ахнали:

— Не можа да загине там, върна се!

А момъкът започнал да гради дворец — със златни гвоздеи ковял! Царят се радвал, а царедворците отишли при него и му казали:

— Какъв юнак намерихте! Това, което е направил сега, е нищо! Той може да хване цар птица, да я тури в златна клетка и да окачи клетката на стената на двореца. Цял свят ще се възхищава на пеенето й.

Царят извикал момъка и му заповядал:

— Донеси ми цар птица!

— Дайте ми време да помисля до утре — казал момъкът.

Отишъл той при коня.

— Царят ми заповяда да му донеса цар птица.

— Може — рекъл конят, — нека даде девет меха просо, всеки от по тридесет ведра, ще му донесем и цар птица!

Царят дал просото.

Заминали момъкът и конят в далечни страни.

Вървели, вървели и стигнали до една гора. А в гората — безброй птици. Чуруликат, пеят — една от друга по-хубаво! Конят казал:

— Легни сега и се засипи с просо. Върху тебе ще накацат птици, а цар птица ще кацне най-отгоре, точно над сърцето ти. Помни, че щом цар птица клъвне два пъти, на третия трябва да я хванеш, защото после няма да успееш.

Момъкът легнал и се засипал с просото.

Долетяла цар птица, а след нея и други птици. Зачуруликали, запели, коя от коя по-хубаво!

Накацали те и почнали да кълват просото.

Клъвнала цар птица веднъж, дваж и щом клъвнала трети път, момъкът я сграбчил и скочил на крака. Нахвърлили се върху него птиците, почнали да го кълват, да го дращят, да го удрят с крилете си — ще го убият! Спуснал се конят, пропъдил всички птици, грабнал момъка заедно с цар птица и отлетял.

Върнали се при царя момъкът и конят и му донесли цар птица. Царедворците се зачудили — и това направи момъкът, пак жив се завърна.

Отишли при царя и го подсторили:

— Щом е такъв юнак, заповядайте му да ви доведе за жена красавицата от далечната страна Нигозет.

Царят извикал момъка и му казал:

— Доведи ми за жена красавицата от далечната страна Нигозет.

Момъкът отишъл при коня и му се оплакал.

Конят се замислил.

— Това не е лесна работа! И ето къде е мъчнотията. Кобилата, която служи на красавицата от страната Нигозет, е моя сестра. Тя е по-силна и по-бърза от мене. Страхувам се, че не ще я надвием. Но няма какво да се прави — ще тръгнем. Само че помни: тази красавица живее в замък с две врати — източната врата е отворена, а западната — затворена. Пред западната врата са вързани коза и вълк. Пред козата има кост, а пред вълка — наръч сено. И моята сестра — кобилата, също пази там. Ти затвори източната врата, а западната отвори, хвърли сеното на козата, костта — на вълка, а аз ще се разправя със сестра си — кобилата. Красавицата пък седи в замъка с разплетени, дълги до земята коси; щом влезеш, веднага намотай косите й на ръката си. Успееш ли, твоя ще е, инак тя ще ни погуби.

Пристигнали те там. Момъкът грабнал костта от козата и я хвърлил на вълка, а на козата дал сеното; отворил западната врата, втурнал се в замъка, затворил източната, спуснал се към красавицата и в миг намотал косите й на ръката си.

Красавицата изпищяла:

— Източна врата, спасявай ме!

— Дочаках най-после да щракне ключалката ми, да си починат пантите ми, пак ли да се отворя? — отговорила източната врата.

— Западна врата, спасявай ме!

— Дочаках най-после да ме отворят, да се проветрят пантите ми, пак ли да се затворя? — отвърнала западната врата.

— Козичке, спасявай ме!

— Дочаках най-после сено! Как да го оставя?

— Вълчо, спасявай ме!

— За пръв път ми подхвърлиха кост — отговорил вълкът, — как да я оставя?

Извикала красавицата кобилата си.

— Спасявай ме, ти си ми вярна!

— Аз и с брат си не мога да се справя, остави ме на мира! — отговорила кобилата.

Така момъкът покорил красавицата от страната Нигозет и я повел към царя.

Когато пристигнали, красавицата казала:

— Няма да се явя пред царя, ако не ми приготвят голяма вана, цялата от мрамор, и не ми я напълнят с вряло мляко да се изкъпя.

Приготвили вана и я напълнили с вряло мляко.

— Нека дойде царят — рекла красавицата.

Царят дошъл.

— Благоволете пръв да се изкъпете — подканила го красавицата. Приближил се царят, надникнал във ваната, а красавицата го блъснала във врялото мляко и царят се сварил.

Хвърлили в млякото и всички царедворци, никого не оставили жив.

Така момъкът спечелил и Източното царство, и Западното, и красавицата от страната Нигозет.

Точно тогава дошло и времето да падне от небето и пак да се зарови в земята лекарството против слепота. Полетял момъкът на коня и успял да хване лекарството още във въздуха, не му дал да се докосне до земята.

Тръгнал момъкът за в къщи — хем красавицата води, хем на баща си лек носи. Зарадвал се много слепият цар, че синът му се връща победител.

— Ето, татко, и лек ти донесох, и тази красавица от далечната страна Нигозет спечелих, и още две царства завоювах — похвалил се синът на баща си.

Царят прогледнал. Направили богата сватба и заживели щастливо.