Драги Азимов, всички закони на логиката
Доказват, че ортодоксалното си има свои недостатъци.
Да вземем еклектичните участъци
Във философията на Кант,
Която непрестанно гризе
На антилогични тласъци,
Всякакви изтъркани
И безполезни максими,
Че оръжие се струпва
В ръцете на съвременни мутанти.
Тогава идват твоите истории (вяло ръкопляскане).
А далечните светове бурно ги приветстват.

Скъпи Айк, Аз бях готов
(И бога ми направил бих го)
Да глътна почти всичко, простреляно от теб.
Но, Айк, кажи какво да глътна —
Ти стреляш със сачми.
Така писанията ти отидоха във оня кош.
И не остана нищо, на което да не пиша „лош“.
Вземи обратно всички тези драсканици,
Тез глупости смърдят.
Усещам ги веднага как вонят.
Но, Айк, послушай ме, момче,
Не спирай да опитваш пак и пак.
Не мога без някоя заплетена история
И знай, хлапе, по твоите си падам — няма как.

Скъпи Айзък, приятелю мой,
Твоят разказ по-добре да няма край.
Ту страшен,
Ту смешен —
Печели всичките награди.
С него вечерите ми са пълни,
Пълни са, приятелю,
С напрежение,
А после с облекчение.
Препълнени от удоволствие,
От разтопено недоверие.
Изтъркано го казвам,
Едва ли вярно думите подбирам,
А може и злобен да ти се струвам,
Щом казвам, че имаш някои дребни грешки
Тук и там.
Нищо повече.
За такава дреболия
Не се укорявай.
И така, искам да ти кажа
Без да се бавя и минута даже,
Приятелю, друже мой,
Краят на твоята история
Ми донесе радост и наслада.

PS: О, да,
Трябва да си призная
(и държа да го подчертая):
Тук е поместена и твоята история.